Баба Марта е един от най-хубавите български празници. Тогава българите подаряват на близките си мартенички за здраве, късмет и благополучие. Това е древен обичай свързан със съживяването на природата, идването на пролетта и началото на новия кръговрат на живота.
Първите мартеници, с които някога българите закичвали хората и добитъка били направени само от червен конец и служели като амулети. По-късно се добавя и белия конец. Според народните вярвания носенето на мартеница има магическа сила. Вярва се, че тя носи здраве, щастие и дълголетие. Според древните българи в природата съществува зла сила наречена Лошотия, която се събужда през пролетта, а 1-ви Март бележи началото на пролетта. И мартеницата се носи, за да предпазва хората от тази Лошотия, от болести и уроки.
Мартениците се изработват от усукани бял и червен конци, символи на мъжкото и женското начало и зараждането на новия живот. Една от най-известните мартеници е на свързаните с усукан конец мъжка и женска фигурки - Пижо и Пенда.
Според традицията мартениците се носят докато човек види щъркел или лястовичка, а понякога и цъфнало дръвче. Тогава мартеничката се връзва на цъфнало клонче. Тя може да се постави и под камък и в този случай по нея се гадае. Ако след дни под камъка има много мравки, годината ще е добра.
Има различни легенди за възникването на мартениците, най-популярната, от които е свързана с Хан Аспарух. След установяването си в днешните български земи, ханът решил да направи жертвоприношение на бог Тангра. Според традицията, жертвената клада трябвало да бъде запалена със стръкче копър, какъвто българите не могли да намерят. В този момент на рамото на хан Аспарух кацнал бял сокол, на крачето на който с бял и червен конец, било вързано стръкче копър. Соколът бил изпратен от сестрата на хана, Хуба, която била останала в старите български земи. Тя сънувала сън за затруднението на брат си. Вързала с бял вълнен конец малко копър за крачето на сокола и го изпратила. През дългия си полет соколът одраскал крилото си и кръвта му обагрила част от конеца. Така ханът получил китката, запалил жертвената клада според традицията, а с белия и червен конец се закичил за здраве.
Оттогава на 1-ви Март българите по цял свят се закичват за здраве и благополучие.
